вторник, април 12, 2011

За Бай Даньо и дългият път към Обетованата земя - ЧАСТ II

Атмосферата в претъпканата маршрутка, в която се лашкаше и нашият човек, беше достойна за окарикатуряване, но сред пътниците не се намираше ни един да осъзнае жалката гледка, която представляваше цялото това велико преселение... Българинът е калéн добитък! Нито жегата сломи оптимизма на пишмантуристите, нито липсата на тоалетна. Не ги смути и сгъстяващото се зловоние на тежкия въздух във возилото. Подмятаха се луканки и суджуци, импровизирани ракиени софри се заформяха между седалките и весела врява огласяше международните магистрали, по които се носеше белия микробус, натоварен с мечтите и надеждите на тия нещастници.

Сред пасажерите на вълшебния телепортьор се намираха всякакви екземпляри: младежи,  девойки, дебели лелки, отрудени мъже на средна възраст... и разбира се нашият Бай Даньо, който в никой случай не можеше да бъде причислен към нито една от тия групи. Даньо беше уникат във всяко отношение! Имаше себе си за най-големия пич, който се е раждал по нашите земи, а всички знаем, че българинът по правило е виден тарикат! Е, за да ви стане ясно, ще отбележа, че Даньо беше есенцията!!! :))))

Сръбваше селския тарикат ракийка направо от бутилката и бършеше с ръкав брадичката си, придъвкваше с наслада маминия суджук, а в очите му светеха бляскави плановете му за бъдещето.

С насмешка поглеждаше Даньо на спътниците си и самоуверено поклащаше глава. Убеден беше, че за кратко време ще постигне онова, към което тия нещастници щяха да се стремят с години и пак нямаше да достигнат. Не след дълго щяха да го сочат по улиците сънародниците ни и да шепнат завистливо за Бай Даньо, който с остър ум и находчивост показа кой е Българинът и за какво се бори! Щеше да им даде да разберат на испанците що е то балканджията!

Тъй унесен се луташе Даньо между пиянството, съня и мечтите си. Не усети кога очуканата маршрутка прекоси последната граница, която го делеше от славата и богатството! Търкаляха се износените гуми на микробуса по горещия асфалт и го носеха към заветната цел - Мадрид! Близо беше вече, вдишваше през зачервените си ноздри испанския въздух и усещаше кръвта във вените си да пулсира побесняла!

Само след няколко часа Мадрид отваряше вратите си за Бай Даньо и предстоеше този виден българин да бележи стотици европейци, които щеше да срещне през емигранстските си дни. Без да влага грам усилие щеше да срази завинаги испанците и наивния им мироглед по
отношение на Балканите...

понеделник, април 11, 2011

За Бай Даньо и дългият път към Обетованата земя - ЧАСТ I

Както обещах преди няколко дни на милите ми последователи, идва момента да ви запозная с нашия персонаж. :)

Героят, който се разбрахме да наречем Бай Даньо, е дете на ръждивите комунистически идеали, но и той, както много други от нас, е отгледан от зла мащеха в лицето на недъгавата българска демокрация. Всички добре знаем, че да растеш и съзряваш в тая извратена българска действителност не е лека задача. За да не губя ценното ви време с баснословни обяснения ще изброя няколко имена и думи, които като радиация облъчиха и непоправимо повредиха крехката психика на българския младеж от края на 20-ти век: мутри, чалга, мобифони. Имена, които по някое време вече се бяха превърнали в нарицателни - Сашка Васева, Милко Калайджиев, Иван Костов, Ахмед Доган... Разни трибуквени съкращения и представителите им, които всяваха ужас у старо и младо: СИК, ВИС, ТИМ и други.

Цялата тая невероятна компилация от абсурди накара милиони българи да потърсят късмета си в чужбина. Щом някой от емигриралите се завърнеше с прекрасните разкази за чистия и спретнат живот на западняка, повличаше със себе си още дузина българчета към Новата Обетована Земя.

За Запада Бай Даньо слушаше от малък. Отдавна потриваше ръце в очакване на своя златен шанс да офейка от Родината и да затръшне вратата зад себе си без да мисли за връщане назад. И той душа носеше, и той искаше да преуспее и да смени окъсаните платненки с маркови маратонки.

Така замечтан и нетърпелив, нашият шуменски тарикат пътуваше вече втори ден в окаяната маршрутка, която вече трета година превозваше шуменски "туристи" да разгледат слънчевите прелести на Кралство Испания...

В скобки ще вмъкна, че шофьорът на тоя счупен микробус през годините прекара толкова пишмантуристи с нея, че напълни цял един квартал на Мадрид с шуменци. По времето, когато аз пристигнах в Хетафе, хората се шегуваха, че тоя шофьор мислят да го наградят с медал, задето е извозил всичкия боклук на Шумен зад граница :)))))))

...Лашкаше се вече втори ден Бай Даньо във возилото и му се струваше, че като приказна каляска, го носи към бленувания нов живот. Така развълнувано нашето шуменче дори не обръщаше внимание на зловонието, което като боза обгръщаше потните тела на кандидат-испанците. Банята и без това беше лукс и в родното му закътано шуменско село, където и до днес канализация нямаше, а хората си подвикваха "А честито баня!" всеки път, когато вместо нa пот, учудващо някой ухаеше на сапун....

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

петък, април 08, 2011

За Чужбина и наследниците на Бай Ганьо

Като проблясъци от друго измерение са миговете ми на проникновение :)) Имам чувството, че ако нямам компютър пред себе си бих могла да пиша и на тоалетна хартия, само и само да не изгубя някоя мисъл по пътя! Ама знае ли човек къде ще ме напъне следващото ми хрумване :))))

Не знам може ли човек, който никога не е живял в Чужбина, да погледне на Родината ни с очите, с които я виждаме ние, емигрантите. Дори според мен истината е, че не всеки емигрант всъщност успява да се откъсне дотолкова от трагикомичната БГ действителност, че да Прогледне. Не случайно ежедневно срещам достойните наследници на Алеко-Константиновия уж измислен герой Бай Ганьо.

Странно е, че от създаването на този литературен герой, олицетворяващ българската народопсихология, е изминал вече повече от век, а той продължава да бъде актуален и у Нас, и в Чужбина. Дори по-скоро ОСОБЕНО в Чужбина! Не би ми стигнал целия следобед да ви разказвам за всички български глупаци, за които се сещам в този момент! Ежедневието на тези кандидат-литературни образи е изпълнено с такива нелепи случки и събития, че бих могла да напиша няколко тома продължение на Бай Ганьо... Да ме прощава Алеко Константинов, че се осмелявам да се шегувам с това! :) Не искам по никакъв повод да сравнявам себе си и любителския ми подход към темата с класиката, в която се е превърнал през годините известният му роман.

Та по този повод, мили приятели, ми хрумна идеята да направя един събирателен образ на съвременния българин в Чужбина и по този начин да оставя реалните действащи лица анонимни. И за да бъде този образ по-лесен за възприемане, а и за да създам у читателя подходящо настроение за четивото, ще нарека нашия човек Бай Даньо.

Малко по-късно ще ви запозная с този виден български простак и неговото житие и страдание из знайните и незнайни дебри на чуждата земя!

Приятно четене! :))

четвъртък, април 07, 2011

За Родината :)

Стоях си днес във виртуалното село, наречено Фейсбук, гледках новинките по стената и се зачудих... Какво всъщност не е наред с нашата държава?! Очевидно има нещо сбъркано, щом 90% от жените в БГ целеустремето се стараят да приличат на проститутки, а мъжете, в същото съотношение, си скубят веждите, лакират се, ползват гланц за устни.... Ако това не е сбъркано, моля някой да ми обясни какво ПО ДЯВОЛИТЕ е тогава?!

Сега сигурно куп родолюбци ще скочат да ми дерат очите и ще ми заобясняват как всъщност българките са най-красивите жени в света... Не, че сме грозни де... А пък българите сигурно са и най-трудолюбивите?? :)))

Пристигат в чужбина ежедневно наши емигранти и всички тръгват да обясняват колко е прекрасно у Нас! Ами като е толкова прекрасно, пита германеца/испанеца/американеца, какво правиш тук? И горкия български емигрант продължава да обяснява колко сме хубави, ама колко сме бедни.... И телефонът му звъни с мелодията на поредната модерна чалгарийка и на горкия беден българин му хрумва да покаже на заблудения германец/испанец/американец колко е хубаво в България! И му пуска Планета :))))))

Та това ми е мисълта - набира скорост чалгата, умират останалите ценности. Не че и на мен не ми е весело да ми пеят пайнерките като сме на маса... Ама живота не е само софри! Не че не радват окото голите бедра и преливащите пазви... ама жените не са само сексуални обекти! Не че не е хубаво да се поддържат мъжете и да се обезкосмяват... ама пък все някой трябва да остане да прилича на мъж! :))))

Айде наздраве и да живее Митьо Пайнера! :))) Митьо - президент!!!