Като проблясъци от друго измерение са миговете ми на проникновение :)) Имам чувството, че ако нямам компютър пред себе си бих могла да пиша и на тоалетна хартия, само и само да не изгубя някоя мисъл по пътя! Ама знае ли човек къде ще ме напъне следващото ми хрумване :))))
Не знам може ли човек, който никога не е живял в Чужбина, да погледне на Родината ни с очите, с които я виждаме ние, емигрантите. Дори според мен истината е, че не всеки емигрант всъщност успява да се откъсне дотолкова от трагикомичната БГ действителност, че да Прогледне. Не случайно ежедневно срещам достойните наследници на Алеко-Константиновия уж измислен герой Бай Ганьо.
Странно е, че от създаването на този литературен герой, олицетворяващ българската народопсихология, е изминал вече повече от век, а той продължава да бъде актуален и у Нас, и в Чужбина. Дори по-скоро ОСОБЕНО в Чужбина! Не би ми стигнал целия следобед да ви разказвам за всички български глупаци, за които се сещам в този момент! Ежедневието на тези кандидат-литературни образи е изпълнено с такива нелепи случки и събития, че бих могла да напиша няколко тома продължение на Бай Ганьо... Да ме прощава Алеко Константинов, че се осмелявам да се шегувам с това! :) Не искам по никакъв повод да сравнявам себе си и любителския ми подход към темата с класиката, в която се е превърнал през годините известният му роман.
Та по този повод, мили приятели, ми хрумна идеята да направя един събирателен образ на съвременния българин в Чужбина и по този начин да оставя реалните действащи лица анонимни. И за да бъде този образ по-лесен за възприемане, а и за да създам у читателя подходящо настроение за четивото, ще нарека нашия човек Бай Даньо.
Малко по-късно ще ви запозная с този виден български простак и неговото житие и страдание из знайните и незнайни дебри на чуждата земя!
Приятно четене! :))
Съвсем непрофесионално и много спонтанно се раждат разказите ми. Така и не се научих да контролирам необходимостта да пиша, която ме връхлита понякога и изчезва така бързо, както се е появила. Обикновено нямам ясна концепция за онова, което ще излезе в крайна сметка. Започвам и в един момент си давам сметка, че вече нищо не зависи от мен. Персонажите ми поемат съдбата си в свои ръце и сами решават бъдещето си. Надявам се четивото да ви се стори приятно!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Азь съм бате Гошю :D
ОтговорИзтриванеА аз кака ти Лидка! :)
ИзтриванеНамали малко почивката по плажовете и се захващай с писане! :)
ОтговорИзтриванеПиша, татко! Не спирам... а ти четеш ли ме още? RIP
Изтриване