понеделник, април 11, 2011

За Бай Даньо и дългият път към Обетованата земя - ЧАСТ I

Както обещах преди няколко дни на милите ми последователи, идва момента да ви запозная с нашия персонаж. :)

Героят, който се разбрахме да наречем Бай Даньо, е дете на ръждивите комунистически идеали, но и той, както много други от нас, е отгледан от зла мащеха в лицето на недъгавата българска демокрация. Всички добре знаем, че да растеш и съзряваш в тая извратена българска действителност не е лека задача. За да не губя ценното ви време с баснословни обяснения ще изброя няколко имена и думи, които като радиация облъчиха и непоправимо повредиха крехката психика на българския младеж от края на 20-ти век: мутри, чалга, мобифони. Имена, които по някое време вече се бяха превърнали в нарицателни - Сашка Васева, Милко Калайджиев, Иван Костов, Ахмед Доган... Разни трибуквени съкращения и представителите им, които всяваха ужас у старо и младо: СИК, ВИС, ТИМ и други.

Цялата тая невероятна компилация от абсурди накара милиони българи да потърсят късмета си в чужбина. Щом някой от емигриралите се завърнеше с прекрасните разкази за чистия и спретнат живот на западняка, повличаше със себе си още дузина българчета към Новата Обетована Земя.

За Запада Бай Даньо слушаше от малък. Отдавна потриваше ръце в очакване на своя златен шанс да офейка от Родината и да затръшне вратата зад себе си без да мисли за връщане назад. И той душа носеше, и той искаше да преуспее и да смени окъсаните платненки с маркови маратонки.

Така замечтан и нетърпелив, нашият шуменски тарикат пътуваше вече втори ден в окаяната маршрутка, която вече трета година превозваше шуменски "туристи" да разгледат слънчевите прелести на Кралство Испания...

В скобки ще вмъкна, че шофьорът на тоя счупен микробус през годините прекара толкова пишмантуристи с нея, че напълни цял един квартал на Мадрид с шуменци. По времето, когато аз пристигнах в Хетафе, хората се шегуваха, че тоя шофьор мислят да го наградят с медал, задето е извозил всичкия боклук на Шумен зад граница :)))))))

...Лашкаше се вече втори ден Бай Даньо във возилото и му се струваше, че като приказна каляска, го носи към бленувания нов живот. Така развълнувано нашето шуменче дори не обръщаше внимание на зловонието, което като боза обгръщаше потните тела на кандидат-испанците. Банята и без това беше лукс и в родното му закътано шуменско село, където и до днес канализация нямаше, а хората си подвикваха "А честито баня!" всеки път, когато вместо нa пот, учудващо някой ухаеше на сапун....

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

7 коментара:

  1. Браво!Звучи много обещаваща да е историята :) Особенно силна е частта с извозването на боклука :P Чакам продължението с нетърпение...

    ОтговорИзтриване
  2. Напомням, че порцията е само за дегустация! Според коментарите и гласовете, ще проличи дали да продължа развитието на сюжета, така че моля ви, споделете! При положителна критика ще се постарая следващите публикации да бъдат поне два пъти по-обемни! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно! Мама каза да се ориентираш и към издател, заради прекрасния си език и стил на изразяване! Четох й го на глас понеже я боли средния пръст на лявата ръка(вчера паднала в болницата) и не може да чете. :)

    ОтговорИзтриване
  4. хаха стига бе, как щеше да чете с пръсти?! Освен да е започнала да чете по метода на Брайл! :))) ;) Шегувам се, благодаря за положителната оценка! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Трябва да разглеждаш българина - емигрант и от двете страни,повечето напускат БГ за по добър живот,а Бай Данйо е от онези хора които и където да отидат(даже и да си стоят в БГ)пак в лайна ще се въргалят.Ше чакаме продължение на сюжета:))

    ОтговорИзтриване
  6. Поздравления за разказа... Колкото до това как разглежда българина ... разглежда го много правилно. Където и да отидат си остават такива... Просто това, което споделят пред приятели и на какви се правят пред хората, които идея си нямат какъв живот води дадения човек в чуждата държава е отделен въпрос. Но аз по мой собствен опит мога да кажа, че много правилно го описва. Аз се крих от българите в градчето в което живях една година...Докато не ме хванаха един ден, че съм българка. И тогава вече нямах мърдане...

    ОтговорИзтриване
  7. По мои наблюдения всеки носи със себе си това, което е, където и да ходи. Не може да се правят такива крайни заключения, като това за наградата, която заслужавал шофьорът на микробуса... "Всяко стадо си има и мърша". В интерес на истината, моят мъж преди малко повече от 10г един баск, от стара известна фамилия в града им, който беше дошъл в нашия град, ми целуна ръка и каза, че ми взема мъжа само за седмица, да му вземел мерки и после тук да му правел врати, прозорци за къщата и ресторанта, който му построи за без пари. Не само, че не го върна, но после му се подигравал, как е могъл да тръгне само с една найлонова малка чантичка, пари не му даваше първите месеци, за да не избягал, после като минаха три месеца пък беше късно да бяга, че щеше да му сложат черен печат и така стана емигрант...

    ОтговорИзтриване

Сподели мнение относно публикацията.