Атмосферата в претъпканата маршрутка, в която се лашкаше и нашият човек, беше достойна за окарикатуряване, но сред пътниците не се намираше ни един да осъзнае жалката гледка, която представляваше цялото това велико преселение... Българинът е калéн добитък! Нито жегата сломи оптимизма на пишмантуристите, нито липсата на тоалетна. Не ги смути и сгъстяващото се зловоние на тежкия въздух във возилото. Подмятаха се луканки и суджуци, импровизирани ракиени софри се заформяха между седалките и весела врява огласяше международните магистрали, по които се носеше белия микробус, натоварен с мечтите и надеждите на тия нещастници.
Сред пасажерите на вълшебния телепортьор се намираха всякакви екземпляри: младежи, девойки, дебели лелки, отрудени мъже на средна възраст... и разбира се нашият Бай Даньо, който в никой случай не можеше да бъде причислен към нито една от тия групи. Даньо беше уникат във всяко отношение! Имаше себе си за най-големия пич, който се е раждал по нашите земи, а всички знаем, че българинът по правило е виден тарикат! Е, за да ви стане ясно, ще отбележа, че Даньо беше есенцията!!! :))))
Сръбваше селския тарикат ракийка направо от бутилката и бършеше с ръкав брадичката си, придъвкваше с наслада маминия суджук, а в очите му светеха бляскави плановете му за бъдещето.
С насмешка поглеждаше Даньо на спътниците си и самоуверено поклащаше глава. Убеден беше, че за кратко време ще постигне онова, към което тия нещастници щяха да се стремят с години и пак нямаше да достигнат. Не след дълго щяха да го сочат по улиците сънародниците ни и да шепнат завистливо за Бай Даньо, който с остър ум и находчивост показа кой е Българинът и за какво се бори! Щеше да им даде да разберат на испанците що е то балканджията!
Тъй унесен се луташе Даньо между пиянството, съня и мечтите си. Не усети кога очуканата маршрутка прекоси последната граница, която го делеше от славата и богатството! Търкаляха се износените гуми на микробуса по горещия асфалт и го носеха към заветната цел - Мадрид! Близо беше вече, вдишваше през зачервените си ноздри испанския въздух и усещаше кръвта във вените си да пулсира побесняла!
Само след няколко часа Мадрид отваряше вратите си за Бай Даньо и предстоеше този виден българин да бележи стотици европейци, които щеше да срещне през емигранстските си дни. Без да влага грам усилие щеше да срази завинаги испанците и наивния им мироглед по
отношение на Балканите...
Съвсем непрофесионално и много спонтанно се раждат разказите ми. Така и не се научих да контролирам необходимостта да пиша, която ме връхлита понякога и изчезва така бързо, както се е появила. Обикновено нямам ясна концепция за онова, което ще излезе в крайна сметка. Започвам и в един момент си давам сметка, че вече нищо не зависи от мен. Персонажите ми поемат съдбата си в свои ръце и сами решават бъдещето си. Надявам се четивото да ви се стори приятно!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
mnogo qko davai vse taka:)))
ОтговорИзтриванеmaminiat sudjuk:)))))aleko riapa da qde:)))
ОтговорИзтриванеDa ia linchuvame taia pisatelka.
ОтговорИзтриванеMnogo znae tia za jivota na bai danio.
Kak s chesten trud i pot na cheloto e sybral parite za trite apartamenta i kak e pestil i kral ot magazinite salami i pyrjoli.
:))))))))