петък, април 19, 2013

ВЯРНОСТ


   Слънцето все още не беше изгряло, а Ангел вече се беше измъкнал изпод завивките и тихо беше излезнал от спалнята, където остана да спи дълбоко Сияна. 
 Набързо скалъпи някакъв сандвич и го пъхна в джоба на раницата. Грабна ключовете и затвори входната врата зад себе си. 
Седмиците минаваха неусетно, а онази бездънна яма в гърдите му все по-осезаемо взимаше надмощие над всеки негов ден. Тя беше там, когато заспиваше и сутрин се появяваше още преди да отвори очи. Яма, която спираше да боли само, когато устните му се слееха с тези на онова прелестно създание, което се появи в живота му ненадейно и без предизвестие. 
От онзи ден тя се превърна в центъра на неговата вселена. Очите ѝ... Устните ѝ... Ръцете ѝ... Той не си даде сметка как и кога се случи всичко, но знаеше, че ще я обича през остатъка от живота си. Колко красива беше тази любов... и колко невъзможна.
 Така умислен Ангел крачеше към паркинга. Шест и четиридесет и пет. Винаги наверме. Винаги по план. Толкова години, толкова усилия да подреди живота си, за да дойде ден, в който да срещне тази усмивка и на момента да пожелае да запрати всичко по дяволите. Толкова много любов, толкова много жажда за нея... 
 Когато се завърна от мислите си, вече стоеше в колата си готов да запали двигателя, но вместо това се втренчи в лист хартия, затиснат под чистачката на предното стъкло...


 „От деня, в който ти се появи в живота ми, вече не съществуват останалите. Нямам очи за никого нито желание за живот, в който ти не си до мен. ПОдарих ти сърцето си. Отдадох ти душата си и ако един ден решиш да си отидеш от мен ще ги отнесеш със себе си. Но дори и тогава, любов моя, в страданието си ще бъда щастлива. Щастлива, защото ме накара да чувствам неща, които не подозирах че съществуват. Защото ако някой не е изживял поне веднъж в живота си онова, което ние с теб имаме, то той не е живял!
Да обичаш някого така, както аз обичам теб, е най-святото, най-истинското нещо на този свят. Няма нищо по-важно от твоето щастие и твоята усмивка. Проблемите ти вече не са твои, защото те станаха и мои. Невъзможно ми е да не страдам твоите болки.
Бих заплатила всяка цена, за да те видя щастлив и ако ти не откриеш щастието си до мен, то аз ще си тръгна на мига. Без драми, без условия, без сълзи, които да видиш... Защото ти си ми всичко, любов моя! Какъвто и избор да направиш, аз ще те подкрепя и ще ти бъда благодарна за него. Ще чакам колкото е необходимо...

Имам една единствена мечта: да изградя един живота си до теб. Да те обичам и да бъда онази, която се грижи за теб, онази, която те гали и онази, която те глези. Онази, която носи радост в живота ти.  Мечтая да бъда онази, която ще избереш за майка на децата си. Мечтая да остарея до теб. Мечтая...
Боря се и ще се боря, докато ти искаш да споделиш мечтата ми!
Ще се моля за нас, любов моя!
Към теб имам само една молба: БЪДИ ЩАСТЛИВ И ХРАБЪР!
ОБИЧАМ ТЕ!!“

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ