ОТКРАДНАТО ДЕТСТВО
Понякога, когато затворя очи,
прокрадват се в тъмното спомени,
моменти от отминалите дни
и чувства отдавна забравени...
Замислено крачи към къщи момиченце.
Безрадостни стъпки в снега.
Самотните безкрайни междучасия
удавени в детска тъга.
Страхувам се, не ми се прибира.
Взирам се в снежния прах.
Тихо ли е? Сърцето галопира
ужасено пред къщния праг.
Отдавна в миналото са останали
сълзите в детските очи,
преглътнати, но не забравени...
Оставили в душата следи.
Как искам времето да върна,
да излекувам детското сърце.
Да можех днес да прегърна
това самотно и уплашено дете!
Откраднаха ти детството, момиченце!
Изтръгнаха ти радостта,
но ти ше бъдеш силна, чуваш ли?
За теб има място в света.
